Цар Симеоновият Съборникъ

Автор: д-р Асен Чилингиров

Представяне: През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис «Изборник князя Святослава 1073 года».

Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ.

Тази книга е предварителна публикация на изследванията на Асен Чилингиров върху текста и украсата на българския протограф, от който е преписан руският ръкопис и от чиито останали части са запазени следи в стотици руски ръкописи, преписвани чак до ХІХ век и съставящи основното ядро на руската средновековна книжнина. В това число влизат сборници с историческо, поучително, богословско, но и забавно съдържание. Тези изследвания разкриват увлекателната история на проучванията върху българския протограф и неговите преписи, извършени от някои бележити руски изследователи, сред които княз Михаил Оболенски, архимандрит Леонид и А. А. Шахматов, противоречащи на официалната линия на руската историография и поради това силно оспорвани от нея. Основният труд на първия от изброените автори е унищожен от руската цензура.

Тези изследвания показват и някои малко известни досега страни от старата българска история и тогавашните българо-руски културни и политически отношения.

* * *

Цар Симеоновият Съборникъ - изследвания II

На 6.IX.1821 г., в Главния архив на Министерството на външните работи в Москва, постъпва голям ръкописен сборник, известен под названието Архивен сборник. През следващите 180 години той ще изиграе важна роля в историографията на руската средновековна литература. Екатерина Велика е предала този сборник за съхранение на своя канцлер граф Безбородко, а след неговата смърт се зачислява в най-тайния от руските архиви, като през следващото столетие само неколцина учени имат достъп до него.

Княз Михаил Оболенски, който от 1831 г. до смъртта си в 1872-ра завежда архива, посвещава повечето от времето на своето управление за изследване на този ръкопис и установява, че е препис от друг ръкопис от XIII век. А също и че негов протограф е огромен сборник, съставен от известния презвитер Григорий от X век, книжовник на Преславската школа, който е занесъл своя сборник в Киев. Според княз Оболенски първоначалният сборник-протограф – “Цар Симеонов Съборникъ”  – е съдържал три раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения; и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен.

След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. А един от тези преписи, съдържащ почти целия втори раздел, е известният като втора руска книга “Изборник Святослава 1073 году”. По-късно ще се установи, че посвещението “на княз Светослав” е написано върху изстърганото посвещение на българския цар Симеон I. По-късно ще се окаже още и че 4 листа от българския оригинал с посвещението, 4 илюстрации и две начални заставки в тази книга са заети от българския оригинал.

Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.

Advertisements



%d bloggers like this: